Как искам да Ви опиша всичко това, което виждам сега...
Но просто всичко, което кажа ще бъде недостатъчно...

Красивите високи борови и широки букови гори.
Зелената трева и най-различни цветя.
Белите облаци, като търкалящи се кълба в сините небеса.

Как искам да Ви кажа как се чувствам в момента,
гледайки и слушайки тази гора...

Чувството сутрин да се събудиш с песента на птиците.
Да се вслушаш във вятъра, който сякаш минава през теб.
Вечер да видиш морето от звезди, точно над главата ти.

Ако можехте да видите, къде в мислите си всеки ден живея...
Къде в действителност принадлежи сърцето ми...

Голямата къща с грубите посивели стени
и стаи, запечатали хиляди спомени.
Порутеният покрив и напукани стъкла от танците и голямата веселба.
Подът със издълбани символи от горещи скари и петна от шампанско.

Може да видите всичко това, та и повече...

Но никога няма да усетите това, което пълни със сълзи очите ми,

когато видя тази стара къща и това забравено от човека място...