Apr 13, 2013, 1:22 PM

Това място и тази къща

956 0 0

Как искам да Ви опиша всичко това, което виждам сега...
Но просто всичко, което кажа ще бъде недостатъчно...

 

Красивите високи борови и широки букови гори.
Зелената трева и най-различни цветя.
Белите облаци, като търкалящи се кълба в сините небеса.

 

Как искам да Ви кажа как се чувствам в момента,
гледайки и слушайки тази гора...

 

Чувството сутрин да се събудиш с песента на птиците.
Да се вслушаш във вятъра, който сякаш минава през теб.
Вечер да видиш морето от звезди, точно над главата ти.

 

Ако можехте да видите, къде в мислите си всеки ден живея...
Къде в действителност принадлежи сърцето ми...

 

Голямата къща с грубите посивели стени
и стаи, запечатали хиляди спомени.
Порутеният покрив и напукани стъкла от танците и голямата веселба.
Подът със издълбани символи от горещи скари и петна от шампанско.

 

 

Може да видите всичко това, та и повече...

Но никога няма да усетите това, което пълни със сълзи очите ми,

когато видя тази стара къща и това забравено от човека място...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...