това мълчание
това мълчание
и хилядите ни
места където
сме били
това мълчание
което се е настанило
помежду ни
като кълбо
цигарен дим
като навиците
сутрин щом
успееш някак си
да се свлечеш
от самотното легло
ето ей така
неизкоренимо
и така удобно
помежду ни
се е настанило
и липсата на думи
и липсата на смисъл
да ти обяснявам
липсата ти на червило
което щях да сложа върху
устните ти
помежду ни
върху устните си
и така да
очертая
разчертая
предначертая
границите на
това мълчание
това мълчание
и
паузите
от восък
погледни
това мълчание
което никак не убива
а само ме лекува
лекува ме
от себе си
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Питър Хайнрих Всички права запазени
