Feb 29, 2008, 12:06 AM

това мълчание

  Poetry » Other
871 0 4

това мълчание
и хилядите ни
места където
сме били

 

това мълчание
което се е настанило
помежду ни

 

като кълбо
цигарен дим
като навиците
сутрин щом
успееш някак си
да се свлечеш
от самотното легло

ето ей така
неизкоренимо
и така удобно
помежду ни
се е настанило

 

и липсата на думи
и липсата на смисъл
да ти обяснявам
липсата ти на червило
което щях да сложа върху
устните ти
помежду ни
върху устните си
и така да
очертая
разчертая
предначертая
границите на
това мълчание

това мълчание
и
паузите
от восък
погледни
това мълчание
което никак не убива
а само ме лекува
лекува ме

и още как
от себе си

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...