Feb 29, 2008, 12:06 AM

това мълчание

  Poetry » Other
878 0 4

това мълчание
и хилядите ни
места където
сме били

 

това мълчание
което се е настанило
помежду ни

 

като кълбо
цигарен дим
като навиците
сутрин щом
успееш някак си
да се свлечеш
от самотното легло

ето ей така
неизкоренимо
и така удобно
помежду ни
се е настанило

 

и липсата на думи
и липсата на смисъл
да ти обяснявам
липсата ти на червило
което щях да сложа върху
устните ти
помежду ни
върху устните си
и така да
очертая
разчертая
предначертая
границите на
това мълчание

това мълчание
и
паузите
от восък
погледни
това мълчание
което никак не убива
а само ме лекува
лекува ме

и още как
от себе си

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...