Това небе над селото
Това небе над селото къде е
във синьото на утрото да тъна
когато слъчогледът в ниви зрее
и житни класове ветрецът гъне.
И този дим над къщи от огнища
със дъх на мляко, бухнало в котлето,
със кротнали овчици под Градище
и ромол на поточето в дерето.
Очите си на извор да измия,
в ливадите ти росни да нагазя,
да слушам трели птичи от Кория –
каква по истинска любов от тази!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
