Това небе над селото къде е
във синьото на утрото да тъна
когато слъчогледът в ниви зрее
и житни класове ветрецът гъне.
И този дим над къщи от огнища
със дъх на мляко, бухнало в котлето,
със кротнали овчици под Градище
и ромол на поточето в дерето.
Очите си на извор да измия,
в ливадите ти росни да нагазя,
да слушам трели птичи от Кория –
каква по истинска любов от тази!?
© Иван Христов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
