В леглото будна лежа и през прозореца гледам -

опитвам се звездите да преброя.

"Ох, как само искам да мога да заспя!"

Усетих допир - потреперих!

Усетих го отново,

но сили да се изправя не намерих.

Заслушах се - пълна тишина!

В стаята бях напълно сама.

Затворих очи

и със страха се опитах да се преборя.

Всички плашещи мисли

в измислена кутия  исках да затворя.

Очите си отворих

и впила поглед напред заговорих:

 - Това си ти, да знам! Това си ти!

Не си въобразявам, нали?

Дай ми знак - отново ти ме докосни!

Но отвърна ми само тишината.

Дори не зная, колко дълго още взирах се в стената.

Тогава видях, как от нощното шкафче

телефонът ми падна

и от калъфа му листче старо изпадна.

С треперещи пръсти го вдигнах и погледнах

Винаги ще те обичам - без глас прочетох.