23.11.2007 г., 0:10 ч.

Това сме ние 

  Поезия » Друга
954 0 7

 

 


                                                                                                                                                Представете си за миг...
как лежим всички там на плажа - загорял,
там върху нашите мечти и копнежи.
Млади и големи - заедно
ще видите как озаряваме за миг
иначе мрачния небосклон.
Можем да се справим със сила-благородна,
всяка злоба ще превърнем в слънце,
имаме сърца големи, колкото вечността,
пълни с обич и топлота.
Даряваме навред,
сред пустош и води...
Можем, вярвате, нали?...
Имаме души - чисти и раними,
имаме очи красиви,
пленяващи като приказния изгрев.
Млади и големи...
няма възрастта значение,
за мисълта на пожелание сърдечно - тайно или явно...
Изразяваме чувства скъпоценни,
даряваме нежност на болния човечец,
на премръзналата душа,
там сред ледовете на безразличността...
Не искаме повече богатства-алчни,
искаме мечтите да станат бъдеще за нас и тях,
а миналото тежко да остане просто сън,
сън в нощта през онези скръбни лета.
Има моменти,
редки,
в които чакаме топлата ръка,
надеждица последна...
Това сме ние за другите изстрадали сърца!

 

 

© Зузка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??