23.11.2007 г., 0:10

Това сме ние

1.4K 0 7

 

 


                                                                                                                                                Представете си за миг...
как лежим всички там на плажа - загорял,
там върху нашите мечти и копнежи.
Млади и големи - заедно
ще видите как озаряваме за миг
иначе мрачния небосклон.
Можем да се справим със сила-благородна,
всяка злоба ще превърнем в слънце,
имаме сърца големи, колкото вечността,
пълни с обич и топлота.
Даряваме навред,
сред пустош и води...
Можем, вярвате, нали?...
Имаме души - чисти и раними,
имаме очи красиви,
пленяващи като приказния изгрев.
Млади и големи...
няма възрастта значение,
за мисълта на пожелание сърдечно - тайно или явно...
Изразяваме чувства скъпоценни,
даряваме нежност на болния човечец,
на премръзналата душа,
там сред ледовете на безразличността...
Не искаме повече богатства-алчни,
искаме мечтите да станат бъдеще за нас и тях,
а миналото тежко да остане просто сън,
сън в нощта през онези скръбни лета.
Има моменти,
редки,
в които чакаме топлата ръка,
надеждица последна...
Това сме ние за другите изстрадали сърца!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зузка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...