11.04.2006 г., 22:29

ТОВА СЪМ АЗ

911 0 1
ТОВА СЪМ АЗ









Дори в съня си плача и крещя.
Ридая, скубя си косите,
усещам миризмата.
Мразя, мразя този сън,
ненавиждам самотата.
Падам ,ставам, дращя по стените,
пълзя в тунела.
БОЛКА
Бодли дерат очите.
Уж светлина а непрогледен мрак.
Горят огньове.
Гори, душата ми гори.
Ридая, блъскам си главата,
кървят очите,
болката смади.
Събуждам се все пак и тръгвам,.
изправям се, крача.
Виждам как влак отминава,
тъжно е плача.
Мразя този сън
уж крача, а тъпча на място,
краката ги няма,
оказвам се пън.
Махам с ръце.
Псувам, блъскам, ругая
искам да литна,
свободата мечтая.





Скачам,
поема ме бавно водата
оглеждам се болно,
търся браздата.
ГРАНИЦАТА -
линията между двата свята.
Ключа е у мен, но нямам много време.
Усещам присъствие.
Чуждо.
Чувствам се бреме.
Трябва ми врата - Ключалка.
Плувам като риба,
плача като бебе.
Отново крещя,
виждам табела
Надпис - Откачалка
Чувствам някакво вълнение,
всяко вълнение поражда съмнение.
Жаден съм. Дават ми сол,
не виждам лицата им,
усещам гнева им обаче
чувствам внезапно прохлада
бос съм и гол.
Бягам по стръмна пътека
Нагоре . Нагоре
Гони ме вихър,
не усещам умора.
Жаден съм.
Вода.
Жаден съм за свобода.
Взирам се и виждам вратата,
бурята идва,
тресе се земята.





Добирам се някак до нея
одран , изтерзан,
но някак си горд,
а зад мене светкавици. Трясък
пред вратата мечтата,
при мен купища пясък,
истински Форт.
Напъхвам ключа и се моля,
ключа всъщност са думи:
Свобода, вяра и воля.
Завъртам.
Чуват се крясъци.
Моите крясъци.
Попаднал съм в плаващи пясъци.
Завъртам още веднъж,
отварям вратата и драпам,
опитвам се някак да вляза в другата стая.
Държат ми обаче краката,
ако трябва ще хапя ,
ако трябва ще лая.
За целта се превръщам във вик
и се отскубвам от тях.
Боли ги
и започват да плачат,
точно след миг
зад мен е вратата
-гнилите мисли и чувства-
а пред мен СВОБОДАТА.
Необятните полета ме поглъщат,
чисти, чувствени и сини,
ръце разпервам и политам
няма бомби,
няма мини.
Отново виждам, дишам, чувствам,
нося се из небесата.
Това съм АЗ.
Синът на луната.














Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Додо Танкардов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко щеше да е хубаво ако не бе завършил така...Усещах, че аз съм вътре и Големият брат ме наблюдава и толкова рязко,изведнъж идва тъпото лъвче и ни събужда...Но, къде сме?

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...