ТОВА СЪМ АЗ

ТОВА СЪМ АЗ









Дори в съня си плача и крещя.
Ридая, скубя си косите,
усещам миризмата.
Мразя, мразя този сън,
ненавиждам самотата.
Падам ,ставам, дращя по стените,
пълзя в тунела.
БОЛКА
Бодли дерат очите.
Уж светлина а непрогледен мрак.
Горят огньове.
Гори, душата ми гори.
Ридая, блъскам си главата,
кървят очите,
болката смади.
Събуждам се все пак и тръгвам,.
изправям се, крача.
Виждам как влак отминава,
тъжно е плача.
Мразя този сън
уж крача, а тъпча на място,
краката ги няма,
оказвам се пън.
Махам с ръце.
Псувам, блъскам, ругая
искам да литна,
свободата мечтая.





Скачам,
поема ме бавно водата
оглеждам се болно,
търся браздата.
ГРАНИЦАТА -
линията между двата свята.
Ключа е у мен, но нямам много време.
Усещам присъствие.
Чуждо.
Чувствам се бреме.
Трябва ми врата - Ключалка.
Плувам като риба,
плача като бебе.
Отново крещя,
виждам табела
Надпис - Откачалка
Чувствам някакво вълнение,
всяко вълнение поражда съмнение.
Жаден съм. Дават ми сол,
не виждам лицата им,
усещам гнева им обаче
чувствам внезапно прохлада
бос съм и гол.
Бягам по стръмна пътека
Нагоре . Нагоре
Гони ме вихър,
не усещам умора.
Жаден съм.
Вода.
Жаден съм за свобода.
Взирам се и виждам вратата,
бурята идва,
тресе се земята.





Добирам се някак до нея
одран , изтерзан,
но някак си горд,
а зад мене светкавици. Трясък
пред вратата мечтата,
при мен купища пясък,
истински Форт.
Напъхвам ключа и се моля,
ключа всъщност са думи:
Свобода, вяра и воля.
Завъртам.
Чуват се крясъци.
Моите крясъци.
Попаднал съм в плаващи пясъци.
Завъртам още веднъж,
отварям вратата и драпам,
опитвам се някак да вляза в другата стая.
Държат ми обаче краката,
ако трябва ще хапя ,
ако трябва ще лая.
За целта се превръщам във вик
и се отскубвам от тях.
Боли ги
и започват да плачат,
точно след миг
зад мен е вратата
-гнилите мисли и чувства-
а пред мен СВОБОДАТА.
Необятните полета ме поглъщат,
чисти, чувствени и сини,
ръце разпервам и политам
няма бомби,
няма мини.
Отново виждам, дишам, чувствам,
нося се из небесата.
Това съм АЗ.
Синът на луната.