11 abr 2006, 22:29

ТОВА СЪМ АЗ

  Poesía
916 0 1
ТОВА СЪМ АЗ









Дори в съня си плача и крещя.
Ридая, скубя си косите,
усещам миризмата.
Мразя, мразя този сън,
ненавиждам самотата.
Падам ,ставам, дращя по стените,
пълзя в тунела.
БОЛКА
Бодли дерат очите.
Уж светлина а непрогледен мрак.
Горят огньове.
Гори, душата ми гори.
Ридая, блъскам си главата,
кървят очите,
болката смади.
Събуждам се все пак и тръгвам,.
изправям се, крача.
Виждам как влак отминава,
тъжно е плача.
Мразя този сън
уж крача, а тъпча на място,
краката ги няма,
оказвам се пън.
Махам с ръце.
Псувам, блъскам, ругая
искам да литна,
свободата мечтая.





Скачам,
поема ме бавно водата
оглеждам се болно,
търся браздата.
ГРАНИЦАТА -
линията между двата свята.
Ключа е у мен, но нямам много време.
Усещам присъствие.
Чуждо.
Чувствам се бреме.
Трябва ми врата - Ключалка.
Плувам като риба,
плача като бебе.
Отново крещя,
виждам табела
Надпис - Откачалка
Чувствам някакво вълнение,
всяко вълнение поражда съмнение.
Жаден съм. Дават ми сол,
не виждам лицата им,
усещам гнева им обаче
чувствам внезапно прохлада
бос съм и гол.
Бягам по стръмна пътека
Нагоре . Нагоре
Гони ме вихър,
не усещам умора.
Жаден съм.
Вода.
Жаден съм за свобода.
Взирам се и виждам вратата,
бурята идва,
тресе се земята.





Добирам се някак до нея
одран , изтерзан,
но някак си горд,
а зад мене светкавици. Трясък
пред вратата мечтата,
при мен купища пясък,
истински Форт.
Напъхвам ключа и се моля,
ключа всъщност са думи:
Свобода, вяра и воля.
Завъртам.
Чуват се крясъци.
Моите крясъци.
Попаднал съм в плаващи пясъци.
Завъртам още веднъж,
отварям вратата и драпам,
опитвам се някак да вляза в другата стая.
Държат ми обаче краката,
ако трябва ще хапя ,
ако трябва ще лая.
За целта се превръщам във вик
и се отскубвам от тях.
Боли ги
и започват да плачат,
точно след миг
зад мен е вратата
-гнилите мисли и чувства-
а пред мен СВОБОДАТА.
Необятните полета ме поглъщат,
чисти, чувствени и сини,
ръце разпервам и политам
няма бомби,
няма мини.
Отново виждам, дишам, чувствам,
нося се из небесата.
Това съм АЗ.
Синът на луната.














¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Додо Танкардов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко щеше да е хубаво ако не бе завършил така...Усещах, че аз съм вътре и Големият брат ме наблюдава и толкова рязко,изведнъж идва тъпото лъвче и ни събужда...Но, къде сме?

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...