25.05.2017 г., 23:20

Товар

842 1 0

Работихме усилено на парахода стар                  
и се замислих веднъж за най-скъпия товар,
който не беше във трюма, не беше и в танка,
а всеки го виждаше в своята собствена сянка.
 

Ставахме рано и почивката бе кратка,
но всеки се трудеше с упоритост сладка.
В машината – жега, а на мостика – вятър
и си знаехме ролите в този малък театър.
 

Чести аларми се чуваха в душния мрак
и се впускахме да видим какво става пак.
Всичко се клатеше в борбата с вълните
и тогава си спомних във къщи липите.
 

Една вълшебна картина пред мене изникна
как стоя сред листата, в поляната китна,
Гледам – високо в небето слънцето трепне
и чувам вятърът хладен в ухото да шепне:
 

Защо не си тук сред тишина и природа
а пътят избрал си, затворен на борда?
Защо тъй откъсна се, от което обичаш
и впусна се лудо след пари да тичаш?
 

Правилно реди вятърът, думах си аз,
но за дните на сушата си спомних тогаз –
как ставаха бледи миговете прекрасни,
а сънят ми изяждаха мислите страстни.
 

Аз бях се залутал в голям кръговрат
на задачи, грижи и чувства богат.
Дори бях забравил какво е да си смел -
бях спрял да се боря за съкровената цел.
 

Загубил кураж вечни битки да водя,
запътих се аз из морета да бродя,
за да намеря сред работа, пот и мечти
начин да преоткрия пак мойте липи.
 

Да си припомня причината аз да живея,
да осъзная нещата, за които копнея.
Да запаля пак огън от мойта искра
и да се върна по-силен за нова борба.....
 

Пак съм на кораба, в машината тясна,
споменът за липите ми рязко изгасна.
Вятърът оказва се голям вентилатор,
а слънцето ясно – горещ инсенератор.
 

И мислех си пак, със съзнание по-ясно,
за трудното време в пространството тясно.
Как чрез него оценявам красотата домашна
и събирам кураж за реалността си ужасна.
 

Как всеки на кораба тук в себе си носи
проблемите къщни, така – голи и боси.
И събираме сили срещу тях да застанем,
та животът на сушата под ръка да хванем.
 

И не е ли това, което на всеки му липсва –
място, на което да се спре и да чувства?
За да усети пак вятъра в липите прекрасни
и да се върне в живота, с надежди по-ясни...
 

Да, физически тежко е на парахода железен,
но вярвам, че трудът за ума е полезен.
И продължаваме да пазим най-скъпия товар,
светли мечти и надежди – за живота ни дар.
 

Юни 2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Стоянов Всички права запазени

Мисли и емоции от живота на моряка...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...