Anita765 (Ани Монева)
297 11768
1.12.2012 г., 23:56 ч.

Този есенен дъжд 

  Поезия
1037 0 17

       провокирано от:     http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=87746

 

 

Заваля, заваля…

Този есенен дъжд
днес изми всички стъкла
и в олуците после се свлече.
Толкова дълго в мене валя,
че водата му ме повлече.
Някъде там, при върбите,
по затрупана с листи пътека.
(Ех, как се трият сълзите им,
след кънтежа на всичко отнето?)

Как се докосва до мекост
пламъка, който все не догаря,
без да опари моята крехкост?
Как с тишината ù да се справя?

Светят, светят
в мен коловозите.
Пак полека назад се завръщам.
Влакът пухти, малко неврозен, 
и пътува към неоцелята къща.
Прагът и днес е олющен
и прозорец проскърцва самотно.
А момичето уж в мене е същото,
но первазът защо е сиротен?

Заваля, заваля –
този дъжд на разделите.
Затварям очи, да не мокри
и не подпалва в мене неделите,
да пронизва студът им до кости.

После билет си купувам.
Днес е различно моето детство.
Сякаш така - нецелунато
и платено, без върнато ресто.

Заваля, как само валя…

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??