Този град изгнило посивял
Направо ще умра от скука
в този град, изгнило посивял,
приличащ ми на грозна репродукция,
нафраскана от дъжд и кал.
Вали, вали, огромното джакузи
се пълни с безцветни сгради,
чадъри като клюмнали медузи
виновно телесата пазят.
Как искам да е ароматно лято
и морско, и зелено, и разголено,
а не това сълзливо блато
с небе над мене ококорено.
Вали, вали и аз, зомбирана,
медузата си сива стискам
и тя дори ми шепне, милата,
как искам да е лято, искам, искам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марта Стоянова Всички права запазени
