Адриана.Василева (Адриана Василева)

На Ремедиос красивата

Присъни ми се синкава мъгла:
летях през нея и не спирах
без двигатели и без крила
след себе си оставях тънка диря.
Лъчиста беше дирята от моя полет ...

Адриана.Василева

Поезия

2023-03-29T13:46:53+03:00 666

Този гроб не е мой

този гроб не е мой
тази смърт не е моя
аз още дишам – усещам го по долчинката на устните си
аз още живея – усещам го по болката в слепоочията
този гроб не е мой, а аз приклякам до него ...

Адриана.Василева

Поезия » Свободен стих

2022-11-22T21:02:46+02:00 901

Отлиташ, накърмен със лято

Отлиташ, накърмен със лято, с целувки и ласки от мен
аз се боря неистово с вятъра и тежък е първият ден...
Първият ден, без да те има, е ден на мъка без лек
после дните бавно размиват се и някак свиквам без теб.
Само че всяка нощ те сънувам толкова близо до моите устни ...

Адриана.Василева

Поезия » Любовна

2022-11-09T13:40:33+02:00 690 2

Ти пое по своя път

Ти пое по своя път –
аз не те последвах, както обещах...
сърцето ми е просто плът,
обречена безпътие да изтласква…
Някога вървяхме заедно, ...

Адриана.Василева

Аудио Прочити » Прочит - поезия

2022-06-23T09:49:08+03:00 3K 2

За изгубените каузи

Посветих се на каузата да те обичам:
най-отпред стоях при барикадите на нежността,
силно мегафоните на кротостта отекваха,
тълпи сподавени „боли ме!“ се извиваха зад мен,
но аз удържах всяко колебание в каузата. ...

Адриана.Василева

Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих

2022-05-18T18:45:59+03:00 837 1

Несбъдване

Обратната страна на залеза е образ на ръце,
посегнали да се прегърнат.
Няма никакво лице.
Ръце, ръце, ръце…
И една несбъдната до кръв прегръдка. ...

Адриана.Василева

Поезия » Любовна

2022-04-10T21:47:49+03:00 890

Апокалиптично

А когато ураганът срещне вулкана
и влеят се яростно пръските в лавата,
аз ли ще стана бездимна завеса
или твоят огън – купчина пепелна?
Когато природата изкрещи имената ни, ...

Адриана.Василева

Поезия » Любовна

2022-04-09T23:07:50+03:00 1K

Нещо много лошо се случва

Нещо много лошо се случва.
Много лошо... влюбвам се.
И не стигат минутите, сигналите, думите...
Не стигат часовете, материята, струните...
Не стига на света цялата мантия от рай да повдигна... ...

Адриана.Василева

Поезия » Любовна

2022-02-08T14:43:28+02:00 798

Хамлет и... Жулиета

А тя знаеше колко тежи лекомислието му. Колко неправомерно много накланяше везните на любовта им. Колко ударно я пронизваше в сърцето всеки тънък намек, всеки импулсивен жест, всяка дума и дори крехкото учленяване на всеки звук. А той… О, той умееше да учленява, да артикулира звуците и да разкоства ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

2022-02-08T14:42:40+02:00 917 1

А можеше да не ми подадеш запалката

А можеше да не ми подадеш запалката. Можеше да кажеш: „не, тя не пали, от друг (или от друга) взех огънче. Остави ме сега (или остави ме завинаги)“. И аз щях да си тръгна. Просто така да подмина думите ти. Какво пък. От другиго щях да взема запалка. Все някак щях да си запаля цигарата. Все някакво о ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

2022-02-08T14:40:26+02:00 779

Карта на страха

Изгубих колкото любов остана
и вече няма път, по който да вървя.
Когато във душата гние рана,
и пътят става карта на страха.
Оставих за следи коси кафяви ...

Адриана.Василева

Поезия » Любовна

2021-12-18T18:11:08+02:00 952 3

Когато си далеч от мен

Когато си далеч от мен, боли ме
и думите са паметници на страха.
Дори когато казвам тихичко „любими“,
и кряска мъка, но не мога да я спра.
Когато си до мен, боли по-малко. ...

Адриана.Василева

Поезия » Любовна

2021-12-18T18:06:24+02:00 982 1

Винаги ще има един последен път

Винаги има един последен път.
Едно последно „само още малко“.
Една последна първа среща.
Едни последни „много те обичам“.
Винаги има един последен дъх, ...

Адриана.Василева

Поезия » Любовна, Свободен стих

2021-12-18T18:04:22+02:00 835

Анамнеза (1-5)

Tylko Twoja dłoń, stały ląd…
Само твоята ръка е твърда земя…
1
От чудесата на света любимото ни чудо е лудостта. Онази сила, поради която мракът кънти в светлината и сънищата имат вкус на пепел, и водата гори с лилав пламък. Заслепяваща и жестока стихия, помитаща всичко по пътя си. Неподчиняема и не ...

Адриана.Василева

Проза » Повести и романи

2021-12-12T21:51:25+02:00 957

Корабокрушение на лятото

Под сивото небе есента се разтапя
по миглите на един минувач.
И лепи се по клепачите му вятърът,
и студът разлива се по очите.
Бори се шумата с мъглата ...

Адриана.Василева

Поезия » Свободен стих

2021-11-27T11:18:50+02:00 791

На своя език розата наричам „роза“

На своя език розата наричам „роза“
и р-то пробива небцето със шип,
а з-то разтваря се между зъбите.
Листенцата крехки наричам цветчета
и нежно по езика ми се стопяват е-тата. ...

Адриана.Василева

Поезия » Свободен стих

2021-11-24T15:14:02+02:00 1.1K

Черно (част 1)

Тази вечер ти е самотно. Мракът те смразява още повече. Няма никого. Само студът си играе по кожата на откритите ти длани и пръсти. Усещаш хладината да обвива голите ти глезени. Да пари по ноздрите ти и по бузите. По устните ти лепне металическият вкус на тъмнината. Тихо е и чуваш сърцето си. И нера ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

2021-11-21T22:07:22+02:00 926 2

Сън наяве

Събудих се в стаята си. Слънцето обливаше в странна светлина всички предмети и заслепяваше очите ми. Усещах тежест навсякъде по тялото и едва дишах. Сякаш грамадна котка беше легнала върху ми и беше запушила носа и устата ми с пухкавата си опашка. Сетих се, че всъщност аз имам котка. Има един такъв ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

2021-11-21T22:02:34+02:00 1K

Ти беше минало

Ти беше минало. Минало до днес, когато настоящето отлита с ангелски криле от клепките ти на жрица, а аз се влюбвам в свещения ти ритуал да изчезваш в мъглата на залеза. Минало до днес, когато поезията хленчи неразбрано и моите слова са омотани плетки на твоето изящно вретено, с което пробождаш дъха ...

Адриана.Василева

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-11-21T21:58:51+02:00 943

Откровение

ОТКРОВЕНИЕ
Знаеш ли, че имало живот,
във който болка и любов живели,
както се живее по семейно –
със деца, с тревоги, със копнежи. ...

Адриана.Василева

Поезия » Любовна, Философска

2021-11-18T13:54:21+02:00 1.2K 1

Тайната на вселената

Науката достигна нови висини. Имаше толкова разкрити и потвърдени тайни, но от тях се бяха плодили като бели зайчета все повече тъмни въпроси без отговор. Решиха да направят експеримент с човешко същество. В името на една велика кауза, те щяха да потопят ръцете си в кръвта му.
Експериментът беше про ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-11-14T17:42:34+02:00 1.2K 2

Границата

Целувката е, за да ни напомни, че сме разделени. Когато я усетя на бузата си,
на устните си, някъде по кожата си, разбирам, че не сме едно цяло. Целувката казва: „аз съм границата”.
Когато те прегръщам, усещам кожата ти отвъд себе си и знам, че не си моето тяло, моята мисъл, моята воля. Прегръдката ...

Адриана.Василева

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-11-14T17:40:37+02:00 1.3K 1 3

Когато валяха игли

Аз съм писател и като такъв, мога да правя всичко с идеите. Мога да ги оформям на топка и да ги запращам със замах в полето на противника. Мога да ги сдъвча и да ги изплюя в човчицата на някое колибри. Мога да ги разтягам, сплесквам, разпръсквам, роня, разлиствам… Мога и да ги шифровам, разкривам, о ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

2021-11-14T16:54:50+02:00 1.4K 8

Adición // Събиране 🇪🇸

Adición
Un beso en la mejilla.
Dos: en los labios.
El cuarto en el cuello.
El quinto en el pecho. ...

Адриана.Василева

Аудио Прочити » Прочит - поезия

2021-11-13T10:55:53+02:00 3.1K 2

Сънят на пчелата

Адриана.Василева

Фотография » Природа, Макро

2021-11-13T09:30:46+02:00 1.7K 1 5

Назови ме с твоето име

Назови ме с твоето име.
Претегли ме.
На везните на твоята обич
гравитацията бързо умира.
Притегли ме към себе си бавно и нежно. ...

Адриана.Василева

Аудио Прочити

2021-11-12T15:49:14+02:00 3K 4

Нежност

Нежност в черно-бели спомени,
изваяни от вчерашна любов
и днешна мъка,
колко ли сълзи от мен отронени,
докато страданието се предаде ...

Адриана.Василева

Аудио Прочити » Прочит - поезия

2021-11-11T17:45:57+02:00 3.2K 2 4

Франсиска

Франсиска. Името ѝ оставяше металически вкус по устните ми. Беше хубава, може би не твърде много, но имаше дяволско красиви очи. Бяха зелени като смарагд и те пронизваха като стрела. Сякаш минаваха през теб и ограбваха душата ти. Тя не си даваше сметка за това или поне така твърдеше, „нямам власт на ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

2021-11-11T16:19:38+02:00 1.8K 2 10

There is no decent title for you 🇬🇧

Адриана.Василева

Поезия » Любовна

2018-07-20T17:47:01+03:00 2.3K 1

За телефона с любов

Докосвам плоскостта на телефона, сякаш галя любимия си. Приплъзвам пръсти по екрана с такава нежност и с такава грижа, сякаш не съм усещала кожата му от много време. Сякаш се стремя да поема всичкото знание на порите му, белезите му и мъха му.
С отдадеността на невръстно дете чертая кръгове и стрелк ...

Адриана.Василева

Проза » Други

2018-07-13T10:59:13+03:00 2K 2 2