3.02.2009 г., 13:13 ч.

Този миг 

  Поезия » Гражданска
556 1 6

                                                   Този миг

 

                    Животът! Тежък криволичещ път.

                    И своя път избираш само ти.

                    Живоът често спира те на кръстопът

                    и ти казва: отново избирай и върви!

 

                  И ти избираш отново и вървиш.

                  Край теб минават много хора,

                  а ти  учиш, работиш и  твориш,

                 овладяваш света, покоряваш простора.

 

                 Животът - миг от живота на цялата Вселена! 

                 В него се раждаме, палим, светим и горим.

                 Накрая виждаме, че за живота няма дилема -

                  за всички той е само един и неповторим.

 

                В този миг са събрани на всички мечтите,

                нежността, човешката радост и красота,

                трудим се, рано ни побеляват косите,

                 докосваме се с трепет и до любовта.

 

               В този миг има и горест, и мъка, и тъга,

               има и предателства, лъжи и изневери,

               много бедни и болни, и гладни по света,,

              и човешка алчност - без размери.

 

             В този миг си слушал как свирят щурците,

             гледал си как устремно пада горяща звезда,

              гордял си се със славни дела на предците,

             чувствал си синовна обич от свойте деца.

 

              Изведнъж  спираш и питаш: Защо?

              Защо ти се трудиш и създаваш блага,

               а други - на твоята софра търсят место

              и ти обясняват, че светът е създаден така.

 

               Че който се труди тука - отива в Рая,

                а другите в катрана на Ада ще врат.

               Лъжа! Остави я! Изпята песен е  тая.

               Глупците само И вярват и още я пеят.

 

               Нали за него - живота, готови бяхме на всичко!

               Нали построихме заводи с яки бетонни стени!

               Нали започнахме да живеем що-годе прилично!

              А защо се набутахме отново в калта, ти ми кажи! 

 

                         Не зная! Никак не зная!

                         Но този миг - живота не можем да ценим!

                        Защото все някой ни налага да го започваме отново.

 

                                  2009 година

        

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "В този миг" аз отсъствувам. Закъснях. Ще почакам малко вън.
  • ИД-Преди всичко Ви благодаря за това,че го прочетохте,въпреки това,че не харесвате такива стихове.В края на краищата всеки си има вкус-както за четенето,така и за писането.А това ,че не Ви достига-прави сте-и на мен не ме достига,но немога да отида до край,не защото не ми стиска,а защото не зная какво и как трябва да се направи.Вижте как когато някой може и реши да направи нещо хубаво,веднага бива освиркван,заклемяван и руган и то от тези,които нищо не могат да направят.Объркана работа!
  • Прекрасно стихотворение, написано от мъдър човек!
    Поздрав, бачо Асене!
  • Мъдър човек си!
  • Мъдро е! Аз бих добавила в този смисъл: "Живота, живота, какво е живота? - Безмилостна сляпа игра, в която ти търсиш своето място и свойта щастлива звезда!" Успех!
  • ... но можем и сами да се опитаме да променим!

    Много мъдрост има в думите!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??