3 feb 2009, 13:13

Този миг

  Poesía » Civil
741 1 6

                                                   Този миг

 

                    Животът! Тежък криволичещ път.

                    И своя път избираш само ти.

                    Живоът често спира те на кръстопът

                    и ти казва: отново избирай и върви!

 

                  И ти избираш отново и вървиш.

                  Край теб минават много хора,

                  а ти  учиш, работиш и  твориш,

                 овладяваш света, покоряваш простора.

 

                 Животът - миг от живота на цялата Вселена! 

                 В него се раждаме, палим, светим и горим.

                 Накрая виждаме, че за живота няма дилема -

                  за всички той е само един и неповторим.

 

                В този миг са събрани на всички мечтите,

                нежността, човешката радост и красота,

                трудим се, рано ни побеляват косите,

                 докосваме се с трепет и до любовта.

 

               В този миг има и горест, и мъка, и тъга,

               има и предателства, лъжи и изневери,

               много бедни и болни, и гладни по света,,

              и човешка алчност - без размери.

 

             В този миг си слушал как свирят щурците,

             гледал си как устремно пада горяща звезда,

              гордял си се със славни дела на предците,

             чувствал си синовна обич от свойте деца.

 

              Изведнъж  спираш и питаш: Защо?

              Защо ти се трудиш и създаваш блага,

               а други - на твоята софра търсят место

              и ти обясняват, че светът е създаден така.

 

               Че който се труди тука - отива в Рая,

                а другите в катрана на Ада ще врат.

               Лъжа! Остави я! Изпята песен е  тая.

               Глупците само И вярват и още я пеят.

 

               Нали за него - живота, готови бяхме на всичко!

               Нали построихме заводи с яки бетонни стени!

               Нали започнахме да живеем що-годе прилично!

              А защо се набутахме отново в калта, ти ми кажи! 

 

                         Не зная! Никак не зная!

                         Но този миг - живота не можем да ценим!

                        Защото все някой ни налага да го започваме отново.

 

                                  2009 година

        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "В този миг" аз отсъствувам. Закъснях. Ще почакам малко вън.
  • ИД-Преди всичко Ви благодаря за това,че го прочетохте,въпреки това,че не харесвате такива стихове.В края на краищата всеки си има вкус-както за четенето,така и за писането.А това ,че не Ви достига-прави сте-и на мен не ме достига,но немога да отида до край,не защото не ми стиска,а защото не зная какво и как трябва да се направи.Вижте как когато някой може и реши да направи нещо хубаво,веднага бива освиркван,заклемяван и руган и то от тези,които нищо не могат да направят.Объркана работа!
  • Прекрасно стихотворение, написано от мъдър човек!
    Поздрав, бачо Асене!
  • Мъдър човек си!
  • Мъдро е! Аз бих добавила в този смисъл: "Живота, живота, какво е живота? - Безмилостна сляпа игра, в която ти търсиш своето място и свойта щастлива звезда!" Успех!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...