Този миг
Този миг
Животът! Тежък криволичещ път.
И своя път избираш само ти.
Живоът често спира те на кръстопът
и ти казва: отново избирай и върви!
И ти избираш отново и вървиш.
Край теб минават много хора,
а ти учиш, работиш и твориш,
овладяваш света, покоряваш простора.
Животът - миг от живота на цялата Вселена!
В него се раждаме, палим, светим и горим.
Накрая виждаме, че за живота няма дилема -
за всички той е само един и неповторим.
В този миг са събрани на всички мечтите,
нежността, човешката радост и красота,
трудим се, рано ни побеляват косите,
докосваме се с трепет и до любовта.
В този миг има и горест, и мъка, и тъга,
има и предателства, лъжи и изневери,
много бедни и болни, и гладни по света,,
и човешка алчност - без размери.
В този миг си слушал как свирят щурците,
гледал си как устремно пада горяща звезда,
гордял си се със славни дела на предците,
чувствал си синовна обич от свойте деца.
Изведнъж спираш и питаш: Защо?
Защо ти се трудиш и създаваш блага,
а други - на твоята софра търсят место
и ти обясняват, че светът е създаден така.
Че който се труди тука - отива в Рая,
а другите в катрана на Ада ще врат.
Лъжа! Остави я! Изпята песен е тая.
Глупците само И вярват и още я пеят.
Нали за него - живота, готови бяхме на всичко!
Нали построихме заводи с яки бетонни стени!
Нали започнахме да живеем що-годе прилично!
А защо се набутахме отново в калта, ти ми кажи!
Не зная! Никак не зная!
Но този миг - живота не можем да ценим!
Защото все някой ни налага да го започваме отново.
2009 година
© Асен Стефанов All rights reserved.
