Този мой стих
С тънка мъглица е покрита земята.
Капят от клоните дъждовни сълзици.
Крача нагоре. Още сънена е гората,
но скоро ще пламне в зора от искрици.
Вирнали главички, теменужки уханни
кимнаха ми -"букетче от нас набери".
Чувства на радост във мене спонтанни,
потръпнаха с китката в моите длани.
Песен запях, рипнах по моите пътеки.
Две сърнички в шубрака съзрях.
Рунтавелка танцува по борови клонки.
Лисичка край мене премина без страх.
Спрях на върха край елите високи
и що да видя... О, красота...
Коленичих във росните още тревички,
минзухарени свещи запалила е гората.
Намерих на сърцето си отговора,
че човешката, нежна душа е диптих
тук сред сътвореното от Бога.
И ви написах този мой стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
