Този стар жакет!
Този стар жакет!
Лежи на задната седалка,
изтъркан, овехтял жакет.
Прашасал е, но още носи аромата -
събрани спомени - в букет...
Понякога го виждам и с усмивка,
открадвам си наивно миг от младостта.
Когато бяхме толкова безгрижни,
косите ни – разплетени, от вятъра на любовта…
А този стар жакет – прегръщаше тогава -
и двама ни – сред хиляди милувки - в мека топлина.
Но все по-често чезне - невидим
и сякаш е ненужна вещ-притурка.
Отдавна вписала се в кръговрата на живота,
на пътя, във колата, там сме Ние - пак!
И жакетът стар е там,
но тъжно се спотайва.
Застинал в полумрака,
във ъгъла, на задната седалка...
В безвремие забързано
между деня напрегнат,
и между грижите за
мъничките, нови същества...
Останал свит - безмълвно,
само символика - напомняща…
За сладки мигове - тъй съкровени -
за мен и теб, когато бяхме двамата... пияни…
От любов първична... и днес пак… леко носталгично -
нека си припомним всичко,
макар и още малко повече от вчера - остарели,
понякога отново искащи да бъдем луди, по младежки - неприлично…!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Просто Някой Всички права запазени
