Този стар жакет!
Лежи на задната седалка,
изтъркан, овехтял жакет.
Прашасал е, но още носи аромата -
събрани спомени - в букет...
Понякога го виждам и с усмивка,
открадвам си наивно миг от младостта.
Когато бяхме толкова безгрижни,
косите ни – разплетени, от вятъра на любовта…
А този стар жакет – прегръщаше тогава -
и двама ни – сред хиляди милувки - в мека топлина.
Но все по-често чезне - невидим ...