Този стар жакет!

Лежи на задната седалка,

изтъркан, овехтял жакет.

Прашасал е, но още носи аромата -

събрани спомени - в букет...

Понякога го виждам и с усмивка,

открадвам си наивно миг от младостта.

Когато бяхме толкова безгрижни,

косите ни – разплетени, от вятъра на любовта…

А този стар жакет – прегръщаше тогава -

и двама ни – сред хиляди милувки - в мека топлина.

Но все по-често чезне - невидим

и сякаш е ненужна вещ-притурка.

Отдавна вписала се в кръговрата на живота,

на пътя, във колата, там сме Ние - пак!

И жакетът стар е там,

но тъжно се спотайва.

Застинал в полумрака,

 във ъгъла, на задната седалка...

В безвремие забързано

между деня напрегнат,

и между грижите за

мъничките, нови същества...

Останал свит - безмълвно,

само символика - напомняща…

За сладки мигове - тъй съкровени -

за мен и теб, когато бяхме двамата... пияни…

От любов първична... и днес пак… леко носталгично -

 нека си припомним всичко,

макар и още малко повече от вчера - остарели,

понякога отново искащи да бъдем луди, по младежки - неприлично…!!