Този свят
Този свят натежал е от страх -
за безбожници пътят е лек.
Носи кръст на вселенския крах
блудник в кожа на вярващ човек.
Този свят натежал е от грях -
под нозете земята кърви.
Затвори чужда рана и пак
към човека човечен бъди!
Този свят натежал е от смърт -
гаснат детски звезди и мечти.
Болка, гняв и жажда за мъст,
дали Бог е извърнал очи…
Този свят най тежи от опълчване
срещу вяра, език, срещу кръв
и по вълчи възпява овълчване,
в овча кожа се мисли за лъв.
Този свят, натежал от безвремие,
следва сляпо лудешкия бяг
на войни, на саморазрушение,
сам на себе си най-смъртен враг.
Ромашка, 01.11.2023 г.
© Златка Чардакова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Злати, тъгата ти се ражда от неоспорима истина, за съжаление... Не знам дали някога ще ни простят внуците, ако не намерим правилния път. Все още има шанс. Поздравления за стихотворението!
-
"Сам на себе си най-смъртен враг."
Класна поанта на вълнуващ стих за съдбата и деградацията на едно объркано човечество,
загърбило почти напълно нравствените ценности, в името на които уж съществува.
Поздравление, Ромашка! -
Така е, Злати, тъжно, но реалистично! Намерила си точните думи!
-
Такъв свят градим... и рушим...
Поздравявам те. -
Така е, Злати!
Светът е различен! -
Така е.
-
Пъстър свят, реалистичен,има всичко. Има и добро, обаче...Че човекът се бори с всичко.Е,не всякога побеждава, но и не се предава...Да не бъдем черногледи! Адмирации, Ромашка!
-
За съжаление си права във всяка дума, Злати!
Поздравявам те, макар и със свито от болка сърце!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз все още не мога да разбера защо някой, който е натрупал пари, не се оттегли да си живее спокойно живота, а натрупаното да раздаде. Някой ще каже, че това е утопия. Друг, като Джак Лондон ще напише “Изгаряща зора”. А трети - като мен, ще я прочете, и ще повярва. Всеки върви по пътя си, но след някои растат цветя, след други - бурени.