2.11.2023 г., 12:52

Този свят

744 3 9

Този свят натежал е от страх -

за безбожници пътят е лек.

Носи кръст на вселенския крах

блудник в кожа на вярващ човек.

 

Този свят натежал е от грях -

под нозете земята кърви.

Затвори чужда рана и пак

към човека човечен бъди!

 

Този свят натежал е от смърт -

гаснат детски звезди и мечти.

Болка, гняв и жажда за мъст,

дали Бог е извърнал очи…

 

Този свят най тежи от опълчване

срещу вяра, език, срещу кръв

и по вълчи възпява овълчване,

в овча кожа се мисли за лъв.

 

Този свят, натежал от безвремие,

следва сляпо лудешкия бяг 

на войни, на саморазрушение,

сам на себе си най-смъртен враг.

 

Ромашка, 01.11.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добър си е светът, просто някои хора го искат само за себе си, което е смешно на пръв поглед. Обаче става страшно, когато тези хора - искащите, започнат да избиват останалите.

    Аз все още не мога да разбера защо някой, който е натрупал пари, не се оттегли да си живее спокойно живота, а натрупаното да раздаде. Някой ще каже, че това е утопия. Друг, като Джак Лондон ще напише “Изгаряща зора”. А трети - като мен, ще я прочете, и ще повярва. Всеки върви по пътя си, но след някои растат цветя, след други - бурени.
  • Злати, тъгата ти се ражда от неоспорима истина, за съжаление... Не знам дали някога ще ни простят внуците, ако не намерим правилния път. Все още има шанс. Поздравления за стихотворението!
  • "Сам на себе си най-смъртен враг."
    Класна поанта на вълнуващ стих за съдбата и деградацията на едно объркано човечество,
    загърбило почти напълно нравствените ценности, в името на които уж съществува.
    Поздравление, Ромашка!
  • Така е, Злати, тъжно, но реалистично! Намерила си точните думи!
  • Такъв свят градим... и рушим...
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...