2 нояб. 2023 г., 12:52

Този свят

752 3 9

Този свят натежал е от страх -

за безбожници пътят е лек.

Носи кръст на вселенския крах

блудник в кожа на вярващ човек.

 

Този свят натежал е от грях -

под нозете земята кърви.

Затвори чужда рана и пак

към човека човечен бъди!

 

Този свят натежал е от смърт -

гаснат детски звезди и мечти.

Болка, гняв и жажда за мъст,

дали Бог е извърнал очи…

 

Този свят най тежи от опълчване

срещу вяра, език, срещу кръв

и по вълчи възпява овълчване,

в овча кожа се мисли за лъв.

 

Този свят, натежал от безвремие,

следва сляпо лудешкия бяг 

на войни, на саморазрушение,

сам на себе си най-смъртен враг.

 

Ромашка, 01.11.2023 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добър си е светът, просто някои хора го искат само за себе си, което е смешно на пръв поглед. Обаче става страшно, когато тези хора - искащите, започнат да избиват останалите.

    Аз все още не мога да разбера защо някой, който е натрупал пари, не се оттегли да си живее спокойно живота, а натрупаното да раздаде. Някой ще каже, че това е утопия. Друг, като Джак Лондон ще напише “Изгаряща зора”. А трети - като мен, ще я прочете, и ще повярва. Всеки върви по пътя си, но след някои растат цветя, след други - бурени.
  • Злати, тъгата ти се ражда от неоспорима истина, за съжаление... Не знам дали някога ще ни простят внуците, ако не намерим правилния път. Все още има шанс. Поздравления за стихотворението!
  • "Сам на себе си най-смъртен враг."
    Класна поанта на вълнуващ стих за съдбата и деградацията на едно объркано човечество,
    загърбило почти напълно нравствените ценности, в името на които уж съществува.
    Поздравление, Ромашка!
  • Така е, Злати, тъжно, но реалистично! Намерила си точните думи!
  • Такъв свят градим... и рушим...
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....