2 nov 2023, 12:52

Този свят

  Poesía » Civil
750 3 9

Този свят натежал е от страх -

за безбожници пътят е лек.

Носи кръст на вселенския крах

блудник в кожа на вярващ човек.

 

Този свят натежал е от грях -

под нозете земята кърви.

Затвори чужда рана и пак

към човека човечен бъди!

 

Този свят натежал е от смърт -

гаснат детски звезди и мечти.

Болка, гняв и жажда за мъст,

дали Бог е извърнал очи…

 

Този свят най тежи от опълчване

срещу вяра, език, срещу кръв

и по вълчи възпява овълчване,

в овча кожа се мисли за лъв.

 

Този свят, натежал от безвремие,

следва сляпо лудешкия бяг 

на войни, на саморазрушение,

сам на себе си най-смъртен враг.

 

Ромашка, 01.11.2023 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добър си е светът, просто някои хора го искат само за себе си, което е смешно на пръв поглед. Обаче става страшно, когато тези хора - искащите, започнат да избиват останалите.

    Аз все още не мога да разбера защо някой, който е натрупал пари, не се оттегли да си живее спокойно живота, а натрупаното да раздаде. Някой ще каже, че това е утопия. Друг, като Джак Лондон ще напише “Изгаряща зора”. А трети - като мен, ще я прочете, и ще повярва. Всеки върви по пътя си, но след някои растат цветя, след други - бурени.
  • Злати, тъгата ти се ражда от неоспорима истина, за съжаление... Не знам дали някога ще ни простят внуците, ако не намерим правилния път. Все още има шанс. Поздравления за стихотворението!
  • "Сам на себе си най-смъртен враг."
    Класна поанта на вълнуващ стих за съдбата и деградацията на едно объркано човечество,
    загърбило почти напълно нравствените ценности, в името на които уж съществува.
    Поздравление, Ромашка!
  • Така е, Злати, тъжно, но реалистично! Намерила си точните думи!
  • Такъв свят градим... и рушим...
    Поздравявам те.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...