Този свят
все на пръсти е,
все наднича
над дувара
от плахост и срам.
Уж в себе си влюбен,
уж всичко видял
и стискащ
вечността в шепи.
Безумно сам.
Превърнахме го
в огледало
на "бого-човеци".
И ето го -
днес е смазан
от ужас,
лази назад,
на нас
да не заприлича.
© Кирилка Пачева Всички права запазени