16.04.2021 г., 10:44

Този свят не е купчина прах

2K 16 27

Усмихни се на онзи съсед,

който гледа намръщено сутрин.

Тръгвай бързо и смело напред.

Не отлагай доброто за утре.

Дай ръка на самотен човек.

Господ гледа, обича и чува.

Този свят има нужда от лек –

страда много от липса на чувства.

Боледува от тъжни очи,

от разбити сърца и интриги.

Боледува, защото мълчи

и защото не вярва на никой.

И защото така го боли,

че доброто остава прикрито,

а лъжите – стотици игли,

са в очите ни грубо забити.

Този свят боледува от страх,

и от липса на силни прегръдки.

Този свят не е купчина прах,

по която да следваме стъпки.

Той е тук и го има преди

да го ползваме като потребност.

Усмихни се. Раздавай. Бъди.

И обичай. До гроб. До последно.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Усмихни се. Раздавай. Бъди.
    И обичай. До гроб. До последно."
  • Благодаря ви!
  • По-скоро страда от никому ненужен драматизъм и липса на правилно отношение. Когато спреш да говориш, се задействат и други сетива.. като в приказката за Плашилото в "Магьосникът от Оз". "Не отлагай доброто за утре." е чудесно послание! Усмихнах се
  • Първо да обикнем себе си, а после ще обикнем другите и ще видим чуждата любов!
    Предлагам да направим всеки ден "Ден на поне една истинска усмивка"
    Адмирации, Дени!
  • Теис, благодаря ти!
    ❤️

Този свят не е купчина прах

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич.
Усмихни се на онзи съсед,
който гледа намръщено сутрин.
Тръгвай бързо и смело напред.
Не отлагай доброто за утре. ...
4.6K 11 17

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....