16.04.2021 г., 10:44

Този свят не е купчина прах

2K 16 27

Усмихни се на онзи съсед,

който гледа намръщено сутрин.

Тръгвай бързо и смело напред.

Не отлагай доброто за утре.

Дай ръка на самотен човек.

Господ гледа, обича и чува.

Този свят има нужда от лек –

страда много от липса на чувства.

Боледува от тъжни очи,

от разбити сърца и интриги.

Боледува, защото мълчи

и защото не вярва на никой.

И защото така го боли,

че доброто остава прикрито,

а лъжите – стотици игли,

са в очите ни грубо забити.

Този свят боледува от страх,

и от липса на силни прегръдки.

Този свят не е купчина прах,

по която да следваме стъпки.

Той е тук и го има преди

да го ползваме като потребност.

Усмихни се. Раздавай. Бъди.

И обичай. До гроб. До последно.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Усмихни се. Раздавай. Бъди.
    И обичай. До гроб. До последно."
  • Благодаря ви!
  • По-скоро страда от никому ненужен драматизъм и липса на правилно отношение. Когато спреш да говориш, се задействат и други сетива.. като в приказката за Плашилото в "Магьосникът от Оз". "Не отлагай доброто за утре." е чудесно послание! Усмихнах се
  • Първо да обикнем себе си, а после ще обикнем другите и ще видим чуждата любов!
    Предлагам да направим всеки ден "Ден на поне една истинска усмивка"
    Адмирации, Дени!
  • Теис, благодаря ти!
    ❤️

Този свят не е купчина прах

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич.
Усмихни се на онзи съсед,
който гледа намръщено сутрин.
Тръгвай бързо и смело напред.
Не отлагай доброто за утре. ...
4.5K 11 17

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...