Този свят полудя нереално
Този свят полудя нереално.
Той се втурна да тича без път
и скандалното стана нормално,
а сълзите не могат да спрат.
Всяка вечер се моля за него
и понякога страдам от яд.
Май стихия света ни отне го
и денят ни остана без цвят.
Избледнял от тъга и умора,
той се срина, жестоко сломен,
в побеснели морета от хора
и запрашил нанякъде ден.
Помечта си любов да получи,
но съдбата си прави шега.
Тя навярно на нещо ни учи,
или просто е лоша жена.
Този свят се разпадна на части
и от него остана тъга.
Тя крещи на вселената „Ба̀ста!“,
зажадняла за ласка една.
Този свят е забравил доброто
и фалшиво добро е създал.
Този свят си отива по ноти
и това ме изпълва с печал.
Не забравяй любов да раздаваш
и помагай сърдечно дори!
Добротата недей да продаваш
и каквото се случва, помнѝ –
този свят полудя нереално
и остана без думи и глас,
но светът е устроен нормално!
Ще пребъде отново чрез нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
И се радвам, че съм станал повод за вдъхновение на Пепи! 
