Този трънен венец не притиска, не раздира плътта на сърцето - не тежи върху плещите крехки. Той е част от разкритата болка, преминаваща в нас - без сълзи, без молби, и без страх... Само тиха въздишка остава във нозете студени на безпътния, минал случайно край нас... |
© Йоанна Всички права запазени