Този залез на мъж ми прилича
Този залез на мъж ми прилича
Този залез на мъж ми прилича,
всяка вечер ме смайва с лъжа.
Идва, казва ми, че ме обича
и дарява ме с полски цветя.
Нежно гали ме, с полъха носи ме
и ми шепне красиви слова.
Сякаш въздухът син омагьосва ме
и ме скланя към странни неща.
После в танц се понасяме с чувство,
както в "Усещане за жена".
Несъзнателно аз се отпускам,
падат дрехи - една по една...
А на края на филма - измама,
гледам, тихо догаря свещта.
Той след друга е тръгнал, край няма
и знам вече - това е нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
