contessa (Светла Асенова)
226 7096
23.06.2020 г., 7:39 ч.

Този залез на мъж ми прилича 

  Поезия » Любовна
1319 10 51

Този залез на мъж ми прилича

 

Този залез на мъж ми прилича,

всяка вечер ме смайва с лъжа.

Идва, казва ми, че ме обича

и дарява ме с полски цветя.

 

Нежно гали ме, с полъха носи ме

и ми шепне красиви слова.

Сякаш въздухът син омагьосва ме

и ме скланя към странни неща.

 

После в танц се понасяме с чувство,

както в "Усещане за жена".

Несъзнателно аз се отпускам,

падат дрехи - една по една...

 

А на края на филма - измама,

гледам, тихо догаря свещта.

Той след друга е тръгнал, край няма

и знам вече - това е нощта...

© Светла Асенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Иве... 🌹
    Благодаря ти, че си взе стиха ми в "Любими"!
  • 😀😀😀 ...
    Горкичкия...
  • Благодаря ти, Роси! 🙂
    Много ми е приятно, че прочете стиха ми...
  • Много нежно и красиво!Прекрасно сравнение " Този залез на мъж ми прилича..."
  • Не знам, какво да кажа... 🙂
    Не се чувствай така...
    Думите идват, когато те си пожелаят...
    Ти нямаш вина...
  • Благодаря ти, Влади! 🙂
    Винаги много се радвам, когато идваш на страничката ми...
  • 🙂 ...
  • Колко си мил! 😊
    Какви трогателни думи си ми написал!
    За писането...
    Не знам...
    Струва ми се, че всичко, което исках да кажа на читателите си, го казах...
    За сега...
    Но ти си толкова вдъхновяващ, че като нищо може да те изненадам някой ден...
    С поетична целувка може да събудиш поетесата в мен отново...
    А за искрите...
    Моята лирическа героиня и твоят лирически герой са големи лудетини... 😂😂😂
    Или пък ние... 😋
    Кой знае?
    А за чувството, че пишеш за мен...
    Появи се отдавна...
    Казват, че имало сродни души...
    Може би ние сме сродни творци... 🙂
  • Благодаря ти, Катя! 🙂
    Приятна ми е подкрепата ти...
  • Проверявам те. Не съм от коментиращите, но те чета. Очаквам следващото ти стихотворение. Дано да е Коледно и малко по-любовно.
  • Ах, че си сладкодумец! 🙂
    Коя ли Муза не би се почувствала окрилена от това? 😋
  • 😀😀😀...
  • Благодаря ти, Ангел! 🙂
    Толкова отдавна не си идвал...
    Радвам се, че си ми оставил тези мили думи...
    Пожелавам ти много нови стихове...
  • Самотата е дяволско огледало!
    Не се взирай във него - ще видиш Смъртта.
    Края на Филма е ново начало!
    Свети в прозореца нова зора!

    Пожелавам ти още много нови, красиви и светли творчески потоци от вдъхновение, като това в разкошното ти стихотворение, Светле!
  • Благодаря ти, Жени! ❤
    Толкова е мило, че си била тук...
  • какво великолепие, Светле!
    скоро не съм се размотавала из сайта, но как да пропусна да се отбих при теб...
  • Благодаря ти, Ласка! 🙂
    Така добре се познаваме - и мъжете, и жените, но все пак сме си толкова интересни...
  • типично по мъжки
  • Благодаря ти, Вале! 😀
    Мъжка му работа...
    Когато получат това, което искат винаги си тръгват...
    Но пък и залезите, и мъжете са толкова очарователни...
  • Такива са залезите, като мъжете - и непостоянни, и лъжливи
  • Благодаря ти, Краси! 😀
    Може ли да се устои на залеза...
  • Притесни ме това, че те "скланя към странни неща." What a sham! Ех, това усещане за ...нощта.
  • Благодаря ти, Гавраил! 🙂
    За мъжете се говори много красиво и отчайващо откровено...
  • Много красиво и отчайващо откровено.
  • Благодаря ти, Веси! 🙂
    Приятно ми е да те видя тук...
  • Прекрасно сравнение и стихотворение! Поздрави!
  • Благодаря ти, Цветенце! 🙂
    Много се радвам, че прочете стиха ми...
  • Много фин и емоционален стих! Хареса ми много🌹
  • Благодаря ти, Мария! 💖
    Когато една Пастирка на светулки дойде на страничката ти и ти каже, че харесва стиха ти, какво повече да желае един автор...
  • Когато талантът и чувството вървят ръка за ръка, се пише такава силна и въздействаща поезия!
    Благодаря за удоволствието, Светле!🌹
  • Ех, че хубаво стихче си ми написал, Ники... 😀
    Чудесен си...
    Благодаря ти!
    Така мило е, че си излял вдъхновението си под моя стих...
  • Този залез на мъж ми прилича и дава ми алени цветя.
    Този залез на мъж ми прилича, с облачна ръка ме милва!
    И чувствам се булка, в позлата и звездна тафта.
    Този залез на мъж ми прилича, ще си ушия рокля с лунна дантела и млечен път с пурпур ще подиря.
    Този залез на мъж ми прилича, кълна се че нощите са бродница и щил без посока.
    И чувствам се нежна и лека, вятър да ме повдигне с абажурени длани и електрични ръце.
    Този залез на мъж ми прилича, че дъждът е вишнев сок и на глътки ще отпия!
    Този залез на мъж ми прилича, ще сънувам-докато нощите са свещи с утро и без сляпа неделя!

    Браво, Светле!
  • Благодаря ти, Асенчо! 🙂
    Въпреки мълчанието си винаги намираш начин да ми покажеш, че харесваш стиховете ми...
  • Благодаря ти, Георги! 😀
    Вие сте навсякъде из главите на жените... 😊
  • Лелей, и в залеза да виждаш мъж...
    Сериозно - хубаво е.
  • Благодаря ти, Дейка! 🙂
    Много ми е приятно, че си прочела стиха ми...
  • Много е нежно и хубаво!
  • Благодаря ти, Пепи! 🙂
    Ето, че и ти написа стихче...
  • Добре, Георги...
    Мир? 🤗
    И все пак - публикувай го...
    А аз ще те аплодирам от първия ред, защото се е родил точно на моята страничка... 😊
  • "Обмисли всичко пак и може да го публикуваш..."
    —-----------
    Не е враждебност. Няма лично отношение.
    Принципен въпрос - този ред ме провокира. Дори и сестра ми да го бе написала (тя също пише), пак така щях да реагирам.
    Тоест, не реагирам към теб личностно, протестирам само срещу казаното в този ред,защото вече стотици пъти все ми дават насоки как да пиша, а аз стотици пъти съм казвал това, което написах в предходните коментари.
    И ще го кажа пак.
    Следвам свой път, може да е грешен, да е в задънена улица, но си е мой. А обмислянето, редактирането, броенето и прочие, не влизат в него. И уважавам всеки друг избор в Поезията. Не карам никого да възприема моята позиция, но и ще съм благодарен и мен да не поучават.
    Дано ме разбра. Никакво лично отношение, просто устоявам личен принцип, а както казах, стане ли въпрос за такива, съм безкомпромисен.
    Извинявам се, ако съм създал впечатление, че имам нещо лично относно теб. Нищо подобно!
    Усмих 😊 и този път наистина приключих тук 😊
  • Не разбирам враждебността ти...
    Но както и да е...
  • Абсолютно съм уверен в себе си и своите принципи! Хората, които ме познават, често ми викат Човекът с принципите.
    Компромиси с тях почти Никога не правя!
    Един от тях обхваща поезията и гласи "Никога Не Редактирай". Отнася се само за моята такава, дори 1 път не съм си позволил да го натрапвам другимо!
    Поезията е Свобода и за мен всеки е Свободен да избира своя път в нея. Моят съм го избрал.
    И от години вече казвам непрекъснато - както аз уважавам вашите избори, така уважавайте и моят такъв. Както аз не агитирам никого да следва моите правила, така и вие не ме агитирайте. Моля!
    Щом искаш, не го трии. Твое право си е.
    Аз вече го задрасках от тетрадката, където го преписах, а много си го харесах, което е рядкост спрямо моя творба.
    Както и да е.
    С пожелания за хубав и спорен ден, напускам тези коментари, че стана чат направо.
  • Георги, недей...
    Никога няма да ти изтрия стихчето...
    Защо се обиди?
    Извинявай!
    Искам още стихчета...
    Повярвай ми!
    Всеки автор си има своя чар...
    И ти също го имаш...
    Бъди сигурен!
    Иска ми се да си по - уверен в себе си... 🤗
  • Да, сигурен съм.
    Но тъй като нещо имаш проблем явно с тази ми творба, сега ще я задраскам в тетрадката и ще те помоля да изтриеш стихчето ми тук.
    Повече никога няма да повторя да ти напиша стихо коментар.
    Извинявай, че се осмелих да го сторя, но подобни неща ми идват на момента и всъщност ги пиша не за минути, а буквално за секунди.
    Извини ме отново.
  • Щом си сигурен, че това точно си искал да кажеш... 🙂
    Иначе нямаше да бъдеш "Георги"... 😋
  • Светла, ще го публикувам. Вече го преписах в тетрадката, но ще е в този си вид. Никакво обмисляне няма да има!
    Не редактирам своята поезия, казал съм го неведнъж. Най-много леки корекции на няколко думи и с това слагам точка.
    Който търси редактирана и образцова поезия под ред и етикет, спокойно може да ме прескача.
    Нямам претенции да съм поет и затова обмисляне, редактиране и подобни тинтири-минтири спрямо мои стихове, не правя 😊
  • Благодаря ти, Ивон! 🙂
    Приятно ми е, че добави стиха ми в " Любими"...
    Благодаря ти, Иван! 🙂
    Много се радвам, че си взе стиха ми в "Любими"...
    Благодаря ти, Георги! 😀😀😀
    Изобщо не ми остана длъжен...
    Стихчето ти е много хубаво...
    Обмисли всичко пак и може да го публикуваш...
    Благодаря ти, Марианка! 💖
    Такъв е той...
    Романтичен...
    И ме кара да правя странни неща... 😋
    Благодаря ти, Стойчо! 🙂
    Точно за това всички така се стремим към нея...
  • Все още има да учим тайните на любовта!
    Поздравления, Светла!😍
  • Да, Луната, на жена ми прилича -
    Всяка нощ ми гостува съблечена,
    всяка нощ, всяка нощ ме обича
    от голотата ми мъжка привлечена...

    Да, Луната, жена е, аз знам -
    Тъй е нежна, така е красива...
    Но всяка сутрин отново съм сам,
    тя далече от мене отива...

    И тогава се сещам, че тя
    свети още на много мъже...
    Тази моя невярна Луна
    е със истинско... женско сърце...

    Поздравявам те 🌹
  • Благодаря ти, Силвенце! 💖
    Много ми е приятно, че прочете стиха ми...
  • Идейно, хубаво, романтично!
Предложения
: ??:??