17.06.2025 г., 7:15

Трансформация на редовете

251 0 5

Написах стих, добре ли се получи?

Започнах да го дзепам ред по ред...

Не ми хареса той, синът му кучи, 

не бе достоен за такоф, кат' мен, пуйет!

 

Реших да барна тук и там, де трябва,

шпакловах яко връз куплето първи -

От таз (поредна) пуйетична гавра

щях да направя класика премъдра!

 

И продължих надолу, по терена,

де, пак шпакловка, де изчуках редове,

де промених любовна, в порно сцена,

и още 'иляди промени в него все...

***

Тува бе някъде преди десетилетия

и още го оправям ред по ред -

Но някой ден ще ми ареса веке целия,

достоен ще е за такоф кат' мен пуйет!

 

30.05.2025.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ми, отговорна работа, Сю 🤣
    Мерсаж.
  • Голямо изчукване е паднало
  • Мерсаж, Миночка, усмихна ме 😂
    Фсъщност, Ина, като строител схванах, и намирам метафората за супер-дупер точна 🤣
    Гулем Мерсаж 🙃
  • Кофражистки, кофражисти... заедно напред. Не е много удачна аналогия, но нали и там се пее за повдигане на работния дух на петилетката, а ти си го подкарал на десетилетки.
  • Достоен е, да. Харесах го и аз! Браво, Гоше!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...