12.03.2020 г., 8:48

Трансгранична драма

556 0 4

Преродих се, пак съм в тия.

Киликанзерът е тука –

моногамен, със сюрия

аватари във Фейсбука.

 

И флиртува безобразно –

сърчица, цветя, усмивки...

Боже, що си ме наказал

да съм кифла и ревнивка?

 

То коя пък ще го вземе?

Кара днеска таратайка.

А, и още: преди мене

беше женен за китайка!!!

 

Вирусът на Пан тресе го,

с Аполон се състезава,

пъчи ей такова... Его

и във всичко има право.

 

Не ви трябва, дами – бяга

и дървета още хруска.

Де където свари – ляга

да подремне след закуска.

 

С тъщата не се погажда,

дрехите не си прибира,

кисне с часове на плажа

и попийва доста бира.

 

Похотлив, с коремче – мой е,

и на друга не го давам,

че за мен единствен той е

и за него лоша ставам!

 

 

11.03.2020

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=nKJ8MGRyHjQ

https://www.youtube.com/watch?v=6CF9uHutYXs

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Светулке. Прочетох в новините за някакъв шофьор, който написал на колата си: "Не пипай, купил съм я от Китай". Оттам ми дойде идеята за втората част.
  • Много забавно и поучително. 😁
  • Марианче, благодаря. Всеки от нас си има кусури, избираме "чудесата" си не според наличието или липсата на недостатъци, а според това, кои от тях смятаме за поносими и кои не. Пепи, смятах отначало да е "каликандзър", както е в първото стихотворение /написах ги двете едновременно, но механично съм сложила датата, на която го пуснах за публикуване/, но после реших, че киликанзер отговаря повече на идеята за трансформация и "побългаряване" на героя след прераждането. Коментарът ти ме подсети за думата, благодаря ти.
  • Поздравления!

Мъжът ми каликандзър

– Ти си каликандзър – обяви неочаквано тя. – И този път ли ще унищожиш света?
Роджър Зелазни, "Безсмъртният"
Не съм самичка, а пък ми е скучно –
в харем закрит ми вехне младостта.
Евнусите напяват благозвучно ...
1.4K 2 6

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...