12.03.2020 г., 8:48

Трансгранична драма

553 0 4

Преродих се, пак съм в тия.

Киликанзерът е тука –

моногамен, със сюрия

аватари във Фейсбука.

 

И флиртува безобразно –

сърчица, цветя, усмивки...

Боже, що си ме наказал

да съм кифла и ревнивка?

 

То коя пък ще го вземе?

Кара днеска таратайка.

А, и още: преди мене

беше женен за китайка!!!

 

Вирусът на Пан тресе го,

с Аполон се състезава,

пъчи ей такова... Его

и във всичко има право.

 

Не ви трябва, дами – бяга

и дървета още хруска.

Де където свари – ляга

да подремне след закуска.

 

С тъщата не се погажда,

дрехите не си прибира,

кисне с часове на плажа

и попийва доста бира.

 

Похотлив, с коремче – мой е,

и на друга не го давам,

че за мен единствен той е

и за него лоша ставам!

 

 

11.03.2020

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=nKJ8MGRyHjQ

https://www.youtube.com/watch?v=6CF9uHutYXs

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Светулке. Прочетох в новините за някакъв шофьор, който написал на колата си: "Не пипай, купил съм я от Китай". Оттам ми дойде идеята за втората част.
  • Много забавно и поучително. 😁
  • Марианче, благодаря. Всеки от нас си има кусури, избираме "чудесата" си не според наличието или липсата на недостатъци, а според това, кои от тях смятаме за поносими и кои не. Пепи, смятах отначало да е "каликандзър", както е в първото стихотворение /написах ги двете едновременно, но механично съм сложила датата, на която го пуснах за публикуване/, но после реших, че киликанзер отговаря повече на идеята за трансформация и "побългаряване" на героя след прераждането. Коментарът ти ме подсети за думата, благодаря ти.
  • Поздравления!

Мъжът ми каликандзър

– Ти си каликандзър – обяви неочаквано тя. – И този път ли ще унищожиш света?
Роджър Зелазни, "Безсмъртният"
Не съм самичка, а пък ми е скучно –
в харем закрит ми вехне младостта.
Евнусите напяват благозвучно ...
1.4K 2 6

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...