10.03.2020 г., 12:15

Мъжът ми каликандзър

1.4K 2 6

                 – Ти си каликандзър – обяви неочаквано тя.  – И този път ли ще унищожиш света?

                                                                 Роджър Зелазни, "Безсмъртният"

 

Не съм самичка, а пък ми е скучно –

в харем закрит ми вехне младостта.

Евнусите напяват благозвучно

и ме обсипват с лаврови листа.

 

Сред хиляди жени се отегчавам,

но чакам чинно да ми дойде ред.

При него час, най-много два оставам

веднъж в годината, и при късмет.

 

Той с дни и месеци навън се губи –

в света човешки ходи на гурбет.

С лукавост дяволска, закачки груби

без милост пакостú, руши навред.

 

Със свита таласъми се явява

по Коледа и си устройва пир.

Дървото на Живота поразява

чак до самия връх – да няма мир.

 

А аз сънувам извори в Елада

сред сенки в портокалов цвят

и как за Нарцис** съм една – награда,

утеха тиха в тъжния му свят.

 

Събудила се с неохота, чувам

на нереиди пенестия смях.

Сред тях – сатирът ми, доволно плуващ,

окъпан от лъчи, сред воден прах.

 

Оттеглям се печална в самотата,

молитви пламенни към Пан*** редя,

та  следващия път – в Матриархата

с харем с мъже дано се преродя.

 

 

9.03.2020

 

 


* каликандзарос /гр./ – караконджул, таласъм. Каликандзърите, според гръцката митология, са демонични същества, които се появяват в дните около Коледа и започват да пакостят на хората, а също и да гризат Дървото на света /Коледното дърво/. Но то отново се възстановява /символ на целостта и Божествената защита в лицето на Христос/ и те всяка година подновяват опитите си да го унищожат. Според някои автори  са вид сатири, защото са похотливи и непостоянни.

** Нарцис – красив юноша, в който били влюбени много девойки, сред които и нимфата Ехо, които той отблъснал и бил наказан да се влюби в собственото си отражение.

*** бог Пан – древногръцко божество на пасищата, по-късно произведено в бог на Вселената. Дух на природата, известен с любовта си към чувствените удоволствия. Бил великолепен танцьор и умел музикант и със свиренето си забавлявал нимфите.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сигурно голямо унищожаване пада от страна на каликандзерите, че ние с творчеството си и по-великите от нас все се мъчим да създаваме нови светове. Благодаря, Георги.
  • Хубаво.
    Зелазни, Шекли, Саймък, Фармър...
    Уж измислени светове, а реални...
  • Мариана, Юри, Пепи, Светулка, благодаря. Мариана, Роджър Зелазни е един от любимите ми автори. Оттам научих думата "каликандзър". Юри, радваш ме ☼. Пепи, знам, че има "каликандзери" и в българския фолклор и думата се среща и в някои диалекти, но произходът е в гръцката митология. В момента превеждам с учебна цел една приказка за каликандзъри. В превода на Зелазни е -ър и на мен така ми звучи по-добре. Може би по аналогия с Александър и подобни думи. Героят на Зелазни, между другото, е доста очарователна личност, въпреки че също е "грозник". Светулка, аз също не съм много за обръщане на ролите, стига да не се злоупотребява със силните страни на всеки от половете. Тогава, макар и за кратко, и дори само хипотетично, смятам, че е полезно. Но и с това не трябва да се прекалява, защото всеки е ценен и полезен на мястото си.
  • Не им се нрави много да обръщаме ролите.😆 Но ти и не искаш одобрение.
  • Много хубав стих! Поздрав!

    само дето думата "киликандзер" я знам от дете, "гледай го тоя какъв е киликандзер", караконджул, вампир грозен

Трансгранична драма

Преродих се, пак съм в тия.
Киликанзерът е тука –
моногамен, със сюрия
аватари във Фейсбука.
И флиртува безобразно – ...
551 4

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...