9.01.2024 г., 6:47

Tрансплантация

817 2 3

От известно време посиня лицето му, 

силата му сякаш скърши се на две: 

чу да се говори - отказва сърцето му, 

към света отвъден бавно той пое. 

 

  Ала при една дълга визитация 

за едно спасение някой спомена.

 че той се подготвя за трансплантация-

 На надежда млада хвърлиха храна.   

 

И така във зъби стискаше душата, 

И до края свой нямаше да спре 

да си ляга вечер с молба на устата 

ако може някой други да умре.

...........................

Опитайте се даже неуспешно

да не ме разбирате погрешно.

На някои персони пред смъртта

 

им трябват трансплантати на душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...