ria (Гергана Иванова)
284 3180
5.03.2012 г., 0:25 ч.

Транссексуално 

  Поезия » Любовна
1456 0 5

Отключих всички свои бесове

и пуснах ги от мен да се излеят.

Прости! Душеспасяващо ми бе,

за да не ме засипе суховеят.

 

И да не се превърна в ангел жив

на земния казан в преизподнята,

където дяволът благочестив

през пост блажи до гуша във лайната.

 

Не мислих дълго. Преброих до... шест

и скочих, без да гледам де ще падна.

Да бъдеш грешник е въпрос на чест,

щом избор от съдбата си откраднеш.

 

Това е. Не със лошо ме помни.

В небе, ако над туй небе се срещнем,

и Господ пола ни е разменил,

грехът ще ни спаси от глад за грешки.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таня не се очудвай за ла.ната
    при нас да ги ринеш с лопата!!!
  • това си ти..
    истинска и неповторима..
    затова си ми в душата, мила Риа.
  • "Да бъдеш грешник е въпрос на чест,
    щом избор от съдбата си откраднеш."

    В безличния ни бяло-черен свят
    изпъкват грешните.И се запомнят.
    Петна от кръв върху нетраен сняг
    покрил за кратко на безгрешните сезона...

    Благодаря, Рия!Развълнува ме.
  • Запазена марка ала "Рия"!
  • Смисълът е дълбок, но това с ла*ната...
    Иначе ми харесва.
Предложения
: ??:??