Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
31.10.2017 г., 14:52 ч.

Трапеза 

  Поезия
389 0 2

Догонваш живота,
а той се отдръпва.
Разхлабваш хомота –
и пак не помръдва.
Съдбата си искаш
да вземеш в ръцете.

В отплата светът ги строшава и двете.

Сънуваш пустиня,
с пресъхнал оазис.
От него загребваш
омраза и завист.
За да задвижиш безспир,
във тъмница
своята черна и зла воденица.

И тя се завърта,
но жито не мели.
Гладно предъвква
сплетни и раздели.
После премята
и твоето щастие.

А накрая замесваш си хляб за причастие.

Наливаш си вино
от празната кана.
И вътрешо знаеш – 
това е измама.
Казваш „наздраве“ 
и пиеш за него –

до дъно за твоето лакомо его.

© Константин Дренски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??