31 окт. 2017 г., 14:52

Трапеза 

  Поэзия
455 0 2
Догонваш живота,
а той се отдръпва.
Разхлабваш хомота –
и пак не помръдва.
Съдбата си искаш
да вземеш в ръцете.
В отплата светът ги строшава и двете.
Сънуваш пустиня,
с пресъхнал оазис.
От него загребваш
омраза и завист.
За да задвижиш безспир, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Все права защищены

Предложения
: ??:??