Трапеза
Догонваш живота,
а той се отдръпва.
Разхлабваш хомота –
и пак не помръдва.
Съдбата си искаш
да вземеш в ръцете.
В отплата светът ги строшава и двете.
Сънуваш пустиня,
с пресъхнал оазис.
От него загребваш
омраза и завист.
За да задвижиш безспир,
във тъмница
своята черна и зла воденица.
И тя се завърта,
но жито не мели.
Гладно предъвква
сплетни и раздели.
После премята
и твоето щастие.
А накрая замесваш си хляб за причастие.
Наливаш си вино
от празната кана.
И вътрешо знаеш –
това е измама.
Казваш „наздраве“
и пиеш за него –
до дъно за твоето лакомо его.
© Константин Дренски All rights reserved.
