Трепетът на пролетта
Валентин Кангалов
Отново в спомените си заровен,
сред майски рози, усетих твоя полъх,
как нежно шепнеше - не си виновен,
не съм и аз виновна... поех си дъх...
Отлей ми от пролетната си умора,
предай ми трепета на пролетта,
за да посрещнем себе си и нови хора
с усмивки и вярващи във любовта...
Ели Зарева
Отпивай мойта буйна младост...
отдай сърцето без вина - не си виновен,
че обичаш, не съм виновна... искам теб
сред майски рози, в пролетен любовен плен.
Гушни ме нежно, като роза, дори с бодли,
в сърцето любовта се ражда, изгряват и лъчи,
с лъчите да посрещнем нови хора и сбъднати мечти,
с усмивки да покажем на вярващите в любовта,
напролет тя разпуква със най-красивите звезди.
автор: Валентин Кангалов и Ели Зарева
14.01.2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Зарева Всички права запазени
