Валентин Кангалов

Отново в спомените си заровен,
сред майски рози, усетих твоя полъх,
как нежно шепнеше - не си виновен,
не съм и аз виновна... поех си дъх...
Отлей ми от пролетната си умора,
предай ми трепета на пролетта,
за да посрещнем себе си и нови хора

с усмивки и вярващи във любовта...

Ели Зарева

Отпивай мойта буйна младост...
отдай сърцето без вина - не си виновен, 
че обичаш, не съм виновна... искам теб
сред майски рози, в пролетен любовен плен.
Гушни ме нежно, като роза, дори с бодли, 
в сърцето любовта се ражда, изгряват и лъчи,
с лъчите да посрещнем нови хора и сбъднати мечти, 
с усмивки да покажем на вярващите в любовта,
напролет тя разпуква със най-красивите звезди.

автор: Валентин Кангалов и Ели Зарева
14.01.2012