Детето в мен живее, но отдавна го скрих,
започнах втори живот – и то порасна,
с различен начин на живот го дарих –
в свят, където емоцията била прекрасна.
Нов живот, различаващ се от предишния,
но всичко тук е свързано със задължения,
малко свобода, която никак не е излишна
и необвързана от каквито и да е внушения.
И днес същото дете в мен се събужда,
но вече друг живот живее то – уви,
и днес от майчина целувка има нужда
преди лягане, за да може да заспи.
Макар да знам, че минало не се връща,
аз искам отново под същия небосвод
животът на молбите ми да се обръща –
да започна наново – един трети живот.
© Никица Христов Всички права запазени