18.12.2008 г., 17:38

Трети Стих

667 0 0

Тръгваш си завинаги от мен,
как искаш да не съм наранен?
Не знам, но днес е тъжен ден,
от теб, признавам си, съм победен.

 

Толкова много те обичам
и никога няма да го отричам,
но не искам на болка да се обричам
и затова името ти няма да изричам.

 

Имах някога аз мечти,
затова те моля сега прости,
спри се, остани още малко,
мигът е вечен, а времето ни кратко.

 

Моля те, искам ти да ми простиш,
страх ме е, че ще ме нараниш,
ако отново до мен се приближиш,
прости ми, за да ме освободиш.

 

Близо си до мен, но далече
от сърцето ми, о, само как боли,
но аз знам, слънцето и за мен
някой ден вече ще се прероди,
а ти тогава само ми прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...