18.12.2008 г., 17:38

Трети Стих

666 0 0

Тръгваш си завинаги от мен,
как искаш да не съм наранен?
Не знам, но днес е тъжен ден,
от теб, признавам си, съм победен.

 

Толкова много те обичам
и никога няма да го отричам,
но не искам на болка да се обричам
и затова името ти няма да изричам.

 

Имах някога аз мечти,
затова те моля сега прости,
спри се, остани още малко,
мигът е вечен, а времето ни кратко.

 

Моля те, искам ти да ми простиш,
страх ме е, че ще ме нараниш,
ако отново до мен се приближиш,
прости ми, за да ме освободиш.

 

Близо си до мен, но далече
от сърцето ми, о, само как боли,
но аз знам, слънцето и за мен
някой ден вече ще се прероди,
а ти тогава само ми прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...