Тръгваш си завинаги от мен,
как искаш да не съм наранен?
Не знам, но днес е тъжен ден,
от теб, признавам си, съм победен.

Толкова много те обичам
и никога няма да го отричам,
но не искам на болка да се обричам
и затова името ти няма да изричам.

Имах някога аз мечти,
затова те моля сега прости,
спри се, остани още малко,
мигът е вечен, а времето ни кратко.

Моля те, искам ти да ми простиш,
страх ме е, че ще ме нараниш,
ако отново до мен се приближиш,
прости ми, за да ме освободиш.

Близо си до мен, но далече
от сърцето ми, о, само как боли,
но аз знам, слънцето и за мен
някой ден вече ще се прероди,
а ти тогава само ми прости!