Когато тревата достигне
ръста на безгрижно дете,
а облак – оловна стигма
дамгоса розовото небе,
когато приятелски устни
изпуснат оплетени новини,
когато сам се напуснеш
в добро и в бели злини,
когато нощта си отива,
а ти още милваш деня,
когато доволно щастлив
от теб си е тръгнал сънят, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация