Трева
Когато тревата достигне
ръста на безгрижно дете,
а облак – оловна стигма
дамгоса розовото небе,
когато приятелски устни
изпуснат оплетени новини,
когато сам се напуснеш
в добро и в бели злини,
когато нощта си отива,
а ти още милваш деня,
когато доволно щастлив
от теб си е тръгнал сънят,
когато не знаеш защо
си изпуснал и този влак,
когато никой няма легло,
но спиш при него все пак,
когато луната е нафора,
а слънцето – вечен олтар
и луди са всички семафори.
А пътят ти пак ще е фар,
за някой, който някак нехае,
че краят е детски щура трева.
Животът е толкова траен -
като стигма върху синева.
© Даниела All rights reserved.
Благодаря за удоволствието! 
