5.01.2012 г., 18:44

Тревненски напев

1.1K 0 18

      Сигурно сте чели за първия майсторски облог - за украсата на таваните в тревненската Даскалова къща, този между уста Димитър Ошанеца и неговия калфа Иван Бочуковеца? Победил Димитър Ошанеца със своето майско плодотворно слънце, с чуден венец от маргарити край него, макар че еснафите ахнали и като видели жаркото, юлско слънце на младия Иван Бочуков.  Тези творци са прототипи на героите на Рачо Стоянов от драмата му „Майстори”.

       В Даскаловата къща  Левски и Ангел Кънчев са основали тревненския таен революционен комитет, след което Апостола преспал в ,,Писаната стая” от същата къща и на следващия ден отпътувал за Тракия по комитетски работи. А по време на Освободителната Руско-турска война, в стаята с тавана с жаркото юлско слънце, изработен от Иван Бочуковеца, се установил щаба на лявата колона на руската армия, начело с генерал Святополк Мирски, след това сражавал се геройски при Шейново и Шипка.

       Днес щях да пиша разказ, защото силно ме развълнува прочетеното за Даскаловата къща в  град Трявна, но засега видя бял свят само "Тревненски напев".

 

Лута се душата българска -

от слънцата по таваните

до лудналия калдаръм,

ту до Бога възвисява се,

ту изхрущява в Дяволските зъби,

въздига се до Писаната стая –

с Апостола и Ангел Кънчев

комитети основава,

разпалва огън

и сама изгаря,

и на бесилката увисва

с Него,

ридае горко,

дорде кървясат очите И,

дорде, силна и бясна,

Опълчението стегне

и под Бочуковското слънце,

там - в одаята чудна на Даскаловата къща,

със Святополк Мирски знамето развее,

че при Шейново и Шипка най-свята да изгрее!

Лута се душата българска.

Майсторски облози сторва

и слънца  разпалва -

ту юлски горещници,

ту майски плодотворници.

И до ден днешен все си е залутана…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...