Тревненски напев
Сигурно сте чели за първия майсторски облог - за украсата на таваните в тревненската Даскалова къща, този между уста Димитър Ошанеца и неговия калфа Иван Бочуковеца? Победил Димитър Ошанеца със своето майско плодотворно слънце, с чуден венец от маргарити край него, макар че еснафите ахнали и като видели жаркото, юлско слънце на младия Иван Бочуков. Тези творци са прототипи на героите на Рачо Стоянов от драмата му „Майстори”.
В Даскаловата къща Левски и Ангел Кънчев са основали тревненския таен революционен комитет, след което Апостола преспал в ,,Писаната стая” от същата къща и на следващия ден отпътувал за Тракия по комитетски работи. А по време на Освободителната Руско-турска война, в стаята с тавана с жаркото юлско слънце, изработен от Иван Бочуковеца, се установил щаба на лявата колона на руската армия, начело с генерал Святополк Мирски, след това сражавал се геройски при Шейново и Шипка.
Днес щях да пиша разказ, защото силно ме развълнува прочетеното за Даскаловата къща в град Трявна, но засега видя бял свят само "Тревненски напев".
Лута се душата българска -
от слънцата по таваните
до лудналия калдаръм,
ту до Бога възвисява се,
ту изхрущява в Дяволските зъби,
въздига се до Писаната стая –
с Апостола и Ангел Кънчев
комитети основава,
разпалва огън
и сама изгаря,
и на бесилката увисва
с Него,
ридае горко,
дорде кървясат очите И,
дорде, силна и бясна,
Опълчението стегне
и под Бочуковското слънце,
там - в одаята чудна на Даскаловата къща,
със Святополк Мирски знамето развее,
че при Шейново и Шипка най-свята да изгрее!
Лута се душата българска.
Майсторски облози сторва
и слънца разпалва -
ту юлски горещници,
ту майски плодотворници.
И до ден днешен все си е залутана…
© Росица Танчева All rights reserved.
