9.09.2007 г., 21:26 ч.

Тревога 

  Поезия
795 0 7
В нашия объркан и лъжовен свят
ние сме прашинки на Всемира,
но в душите ни е мрачен необят,
страсти - бесни, хали там напират.
Тъмно царство станаха сърцата ни,
злоба властва с пълна сила.
Ние като жертви сме премятани...
Буря ни е застрашила.
А душата? Сторихме я ваза.
Пълним я с цветя на зло и грях.
И пълзи из нея злоба и омраза..
А след време всички ще сме прах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилианна Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??