Sep 9, 2007, 9:26 PM

Тревога

Poetry

1K 0 7

В нашия объркан и лъжовен свят
ние сме прашинки на Всемира,
но в душите ни е мрачен необят,
страсти - бесни, хали там напират.

Тъмно царство станаха сърцата ни,
злоба властва с пълна сила.
Ние като жертви сме премятани...
Буря ни е застрашила.

А душата? Сторихме я ваза.
Пълним я с цветя на зло и грях.
И пълзи из нея злоба и омраза..
А след време всички ще сме прах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Много мъдрост...прекрасен стих, отново!!!

2008-01-12T16:45:38+02:00
deiz (Дилианна Димитрова)

Благодаря!

2007-09-10T22:29:31+03:00
anubhis (Ивелина Димитрова)

наистина,силно и истинскопоздрав!

2007-09-10T07:19:01+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много са истински и силни стиховете ти , замисли ме от вазата ..та до праха на който ще станем.Тъжно, но истина. С обич.

2007-09-09T23:59:59+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"А душата? Сторихме я ваза.
Пълним я с цветя на зло и грях"

Вярно и тъжно! Поздрав за стиха!

2007-09-09T23:48:23+03:00