Тревога
В нашия объркан и лъжовен свят
ние сме прашинки на Всемира,
но в душите ни е мрачен необят,
страсти - бесни, хали там напират.
Тъмно царство станаха сърцата ни,
злоба властва с пълна сила.
Ние като жертви сме премятани...
Буря ни е застрашила.
А душата? Сторихме я ваза.
Пълним я с цветя на зло и грях.
И пълзи из нея злоба и омраза..
А след време всички ще сме прах.
ние сме прашинки на Всемира,
но в душите ни е мрачен необят,
страсти - бесни, хали там напират.
Тъмно царство станаха сърцата ни,
злоба властва с пълна сила.
Ние като жертви сме премятани...
Буря ни е застрашила.
А душата? Сторихме я ваза.
Пълним я с цветя на зло и грях.
И пълзи из нея злоба и омраза..
А след време всички ще сме прах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дилианна Димитрова Все права защищены
поздрав!
Поздрав за стиха!