9 сент. 2007 г., 21:26

Тревога 

  Поэзия
733 0 7
В нашия объркан и лъжовен свят
ние сме прашинки на Всемира,
но в душите ни е мрачен необят,
страсти - бесни, хали там напират.

Тъмно царство станаха сърцата ни,
злоба  властва с пълна сила.
Ние като жертви сме премятани...
Буря ни е застрашила.

А душата? Сторихме я ваза.
Пълним я с цветя на зло и грях.
И пълзи из нея злоба и омраза..
А след време  всички ще сме прах.

© Дилианна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??